Из историята на Синдикалния дом на културата на
транспортните работници в България – София
С указ No 127 на цар Борис III (1935г.) се дава „зелена улица” за построяването на Дом на железничярите и моряците в София с цел културно-просветна и организационна дейност на днешния адрес.
Основния камък на сегашния четириетажен монолитен комплекс е положен на 27.X.1935г. Строежът се възлага на видния столичен предприемач Янаки Цветанов. С общите усилия и средства на всички железничари и моряци за по-малко от година Домът е построен. Тържественото освещаване се извършва на 30 януари 1937 год.
Новият дом на железничарите и моряците, разполагащ с луксозни и многофункционални за времето си зали и помещения се превръща в любимо средище на културния и организационен живот на транцпортните работници в столицата и страната.
Преминал през десетилетията през различни структурни и организационни промени, Домът запазва до наши дни своя облик, духът и жаждата на предшествениците си за напредък, прозрение и културен подем. Не случайно до 50-те години той носи името Читалище „Подем”.
При откриването си Домът разполага с 57 души персонал – щат – повечето диригенти, режисьори, художествени ръководители, кино – работници и специалисти, и помощен персонал. До тогава Домът се ръководи от председателите на Железничарския профсъюз.
След обединението на транспортните профсъюзи (50-те години Читалище „Подем” се преименува в Профсъюзен дом на културата на транспортните работници, а през 70-те години в Централен профсъюзен дом на културата на транспортните работници.
Пак по това време то е преименувано от „Подем” в Кино-театър „Освобождение” с 600 места и голяма за времето си сцена – едно от първите широкоекранни кина в столицата.
Сцената на Кинотеатър „Освобождение” е място за изява не само на художествените колективи на Дома, а и на почти всички популярни професионалисти от всички жанрове на изкуството, спорта, публицистиката по онова време
В определен период Домът е втора сцена на Народен театър „Иван Вазов” за камерни спектакли, на Пътуващ окръжен театър, Сатиричен и Младежки театър, Вариететен театър-Габрово, сцена за изяви е и на ВИС „Магистрали”, „Тоника СВ” и други.
Почти няма бележити творци на българската култура, които да не са поднасяли своето изкуство на транспортните работници и техните семейства.
Основоположници на духовния облик на Дома на културата на транспорта са старите художествени самодейни колективи, допринесли за популяризиране на българската култура и израстването на талантливи дейци в областта на театъра, музиката, хореографията.
Но……, времето си тече – дойде пределната в историята на всички профсъюзни домове на културата в страната 1990 година. С един замах, с едно решение на ръководството на КНСБ (Кръстю Петков – председател), всички те бяха закрити на първи юни лето 90-то. Общо бяха закрити 366 дома в страната.
От 22 синдикални дома на транспортните работници в България, остана единствено и само „Синдикалния дом на културата на транспортните работници в България“ на днешния адрес под крилото на Синдиката на железничарите в България.
Домът продължи дейността си, но вече с коренно различно статукво – в условията на пълна самоиздръжка и самофинансиране.