Из историята на Дома на културата на транспортните
работници в България – София
За богатия синдикален и културен живот на днешния Синдикален дом на работниците от транспорта в столицата говорят множество архивни документи-вестник „Железничарски подем”, вестник „Транспортен глас” вълнуващите спомени на старите железнчари.
С указ No 17 на цар Борис III (1934г.) се дава „зелена улица” за построяването на Дом на железничярите и моряците в София с цел синдикална и културно-просветна дейност на днешния адрес.
Основния камък на сегашния четириетажен монолитен комплекс, тържествено е положен на 27.X.1935г. Строежът се възлага на видния столичен предприемач Янаки Цветанов, построил вече Агрономическия факултет, Съюза на популярните банки и Славянска беседа. С общите усилия и средства на всички железничари и моряци за по-малко от година Домът е построен.
Тържественото освещаване, придружено с молебен на Софийския митрополит Стефан, в служение на 8 свещеници и под напевите на Софийския железничарски хор, се извършва на 30 януари 1937 год. Празникът е удостоен с присъствието на министри, кмета на столицата, гости от Югославия, Полша, Чехия – Лигата на славянските железничари и други гости.
Новият дом на железничарите и моряците, разполагащ с луксозни и многофункционални за времето си зали и помещения – хотел с баня, кино-театър, работилници, ресторант, магазини, библиотека, се превръща в любимо средище за синдикална, организационна и културна дейност на железничарите и останалите транспортни работници в столицата и страната.
Преминал през различни структурни и организационни промени, Домът запазва до наши дни своя облик, духът и жаждата на предшествениците си за напредък, прозрение и културен подем. Не случайно до 50-те години той носи името Читалище „Подем”.
До 50-те години Домът развива художествена и лекционно – просветителска дейност (лекции, беседи, викторини). При откриването си разполага с 40 души персонал-щат – повечето диригенти, режисьори, худ. Ръководители, кино-работници и специалисти, и помощен персонал. До тогава Домът се ръководи от председателите на Железничарския профсъюз.
След обединението на транспортните профсъюзи (50-те години Читалище „Подем” се преименува в Профсъюзен дом на културата на транспортните работници, а през 70-те години в Централен профсъюзен дом на културата на транспортните работници, след обособяването му като методически център).
Под методическото ръководство на ЦПДК на работниците от транспорта са 22 ПДК (профзъюзни домове на културата) и 35 клуба на културата – в окръжните центрове и в по-големите транспортни възли на България.
За по-смислено прекарване на свободното време и културния отдих на транспортните работници и техните семейства допринася и киното към Дома. Пак по това време то е преименувано от „Подем” в Кино-театър „Освобождение” (с 600 места и голяма за времето си сцена) – едно от първите широкоекранни кина в столицата.
Сцената на Кинотеатър „Освобождение” е място за изява не само на художествените колективи на Дома, а и на почти всички популярни професионалисти от всички жанрове на изкуството, спорта, публицистиката по онова
време – Лили Иванова, Дует „Ритон”, Васил Найденов, Йорданка Христова, Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Мими Иванова и Развигор Попов, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Кичка Будурова, Камелия Тодорова, Вели Чаушев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова, Светослав Пеев, Тошко Козарев, Квартет „Буфосинхронисти”, Никола Анастасов, Бригита Чолакова, Мико Петров, много политически и спортни коментатори. Стефан Данаилов, Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, Галя Асенова и т.н., трудно е да бъдат изброени всички имена с риск да не бъдат пропуснати някои.
В определен период Домът е втора сцена на Народен театър „Иван Вазов” за камерни спектакли, на Пътуващ окръжен театър, Сатиричен и Младежки театър, Вариететен театър-Габрово, сцена за изяви е и на ВИС „Магистрали”, „Тоника СВ”, Ваня Костова, Петя Буюклиева, Росица Кирилова. Тук започва кариерата си на водещ и шоумен Иван Балсамаджиев, а поп певецът Георги Христов играе „Голият цар” по Андерсен в Младежкото театрално студио на Дома.
Чести гости на транспортните колективи са народни певци: Костадин Гугов, Кремена Станчева, Лиляна Галевска, Василка Арнаудова, Надежда Хвойнева, Надка Караджова и мн. други, а в Кино-театър „Освобождение” изнасят концерти оперните светила Никола Николов, Юлия Винер, Никола Гюзелев, Катя Попова и мн. други.
Почти няма бележити творци на българската култура, които да не са поднасяли своето изкуство на транспортните работници и техните семейства.
Под ръководството и съдействието (включително финансово) на Министерството на транспорта, всяка година последната неделя на месец юни е обявена за Празник на транспортните работници, който се чества централно в столицата или в отделен регион (Видин, Варна, Пловдив, Ловеч), в зависимост от актуални събития, откриване на нов транспортен обект.
По случай Деня на транспортните работници в залите на Дома се организират дни на културния отдих (2 дни) с детски утра, концерти, спектакли, кафе-театри, срещи с дейци на културата. Съвместно с ПДК-Градски транспорт-София, 2 поредни години дните на колективен отдих се организират в Националния дворец на културата София – целодневно във всичките му зали и посещаемост 10 000 транспортни работници.
Основоположници на духовния облик на Дома на културата на транспорта са старите художествени самодейни колективи, допринесли за популяризиране на българската култура и израстването на талантливи дейци в областта на театъра, музиката, хореографията.
През изминалия период в Театъра на транспорта работят такива светила на националната ни култура като: проф. Кръстю Мирски, проф. Анастас Михайлов, Марта Попова, Никола Бунов, Георги Асенов, Васил Мирчовски. С голям успех театърът представя: „Мехмед Синап”, „Дундо Марое”, „Хъшове”, „Грамада”, „Службогонци”, „Коварство и любов”, „Гераците”, „Криворазбраната цивилизация”, „Искам да живея”, „Знак номер 12” и др. Въпреки трудните години, с усилията, авторството и самоотвержения труд на група ентусиасти, начело с Васил Мирчовски, театърът допреди няколко години функционира успешно, но поради липса на средства се разпада.
Днешният смесен хор с диригент Петър Матев е наследник на ансамбъла за песни на транспортните работници, възникнал преди десетилетия от обединяването на мъжкия и дамския железничарски хор, плюс симфоничен оркестър-общо 120 певци и музиканти. Години наред той е бил чест гост на по-големите транспортни
възли в страната, посрещнат много сърдечно от железничари, моряци, шофьори, изпълнили докрай залите, в които той изнася концертите си. Един от първите му диригенти е Руслан Райчев, а по времето на Крум Максимов-гл. художествен ръководител, ансамбълът завоюва бележити успехи на турнета в Германия, Италия, Франция, Полша, Чехия, Унгария.
Един от първите самодейни колективи в Дома е Духовият оркестър, основан през 1933г. макар, че сред транспортните работници имало много желаещи да свирят на духови инструменти, в миналото самодейците-музиканти са били принудени да събират волни пожертвования, за да си купят необходимите инструменти (съхранени и досега). След откриването на Дома Духовият оркестър разгръща своята дейност така, че нито един празник не минава без негово участие.
Обичан и желан от транспортните работници е и фолклорният танцов колектив, възстановен отново през последните години, който освен шопски ритми, пресъздава народни танци и обичаи и от останалите 6 етно-региони на страната. Под ръководството на главния художествен ръководител Орлин Иванов състава участва активно в културния живот на Дома и столицата, като завоюва много успехи в областта на фолклорното танцово изкуство у нас и в чужбина (Турция, Унгария).
С дългогодишни певчески традиции е и Народния хор с диригент Анастас Дафов, основан през 1957година.
Един от ветераните в худ. самодейност е и Мандолинният оркестър. Десетилетия наред с богатия си репертоар от български и руски народни песни, италиански канцонети и др. той е желан гост на празници и увеселения на колективите от транспорта.
И така напред в годините расте и разцъфтява худ. самодейност в Дома, докато достигне своя апогей през 70-90-те години, когато броят на худ. колективи (5 от които представителни) достига цифрата 16, включая всички видове жанрове на изкуството – от класиката до народното творчество и съвременната естрада (поп музика), два балетни състава – класически и модерен, народен хор, вокално-инструментален състав за поп музика, детски драматичен и куклен театър, школи за обучение към всички тях, музикална школа с класове по пиано, цигулна, акордеон и китара, танцов колектив(фолклорен), ансамбъл за песни (хор и симфиничен оркестър), театър на транспорта с детско студио и естрадно-сатиричен раздел.
Любимо място на работниците и служителите на транспорта е библиотеката при Дома. Ежедневно тук можеха да се срещнат хора от различни професии и възрасти. Специализираната и обща художествена литература бе незаменим помощник в подготовката и на учащите се транспортни работници и техните деца.
Но……, времето тече – дойде пределната в историята на всички профсъюзни домове на културата в страната 1990 година. С един замах, с едно решение на ръководството на КНСБ (Кръстю Петков – председател), всички те бяха закрити на първи юни лето 90-то. Общо бяха закрити 366 дома в цялата страна.
Синдикалния дом продължи дейността си, но вече с коренно различно статукво – в условията на пълна самоиздръжка и самофинансиране.